обратно
Тракийска култура

Ден 1: София - Национален исторически музей отдел "Тракийски изкуства" Съкровището от Рогозен
Работно време на музея:
Зима:от 9.00 до 16.46
Лято: от 9.30 до 17.30
Музеят не работи в дните: 1 Януари, 24 и 25 Декември
Цени за посетители: 10 лв за посетители и 5 лв за студенти и ученици
Цени за снимки: Фотоапарат-10 лв; Видео камера-80 лв
Посещение на Националния археологически музей. Разглеждане на съкровището от Летница, съкровището от Вълчитрън, съкровището от Рогозен. Нощувка в хотел "Сердика"

Ден 2: Закуска. Пътуване до гр. Пловдив по магистрала "Тракия". Обяд. Разглеждане на старинната част на Пловдив - Античния театър, Римски стадион. Посещение на пловдивския археологически мусей и запознаване с Панагюрското съкровище. Разглеждане на забележителностите на града. Вечеря и нощувка в The Imperial Park Hotel.

Ден 3: Закуска. Пътуване към китната Розова долина в подножието на Стара планина. Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа.
Разглеждане на Казанлъшката гробница. Гробницата е била изкопана през 1944 година и е една от деветте културни и исторически забележителности в България, включена в списъка на Юнеско на историческите и архитектурни паметници с глобално значение. Разположена е в северната част на Казанлък. Тя е единственият в България цялостно съхранен паметник на живописта от ранноелинистичната епоха (IV-III в.) Всъщност това е шедьовър на тракийската архитектура. Вечеря и нищувка в хотел Зорница.

Ден 4: Закуска. Връщане в София-минава се през Карлово, Сопот, Калофер, Пирдоп и др.
Град Карлово е разположен в Карловската долина, която е част от прочутата Розова долина. Градът е родно място на Апостола на свободата Васил Левски.
Град Сопот е разположен в плодородната карловска долина. Градът се намира в самото подножие на стръмните южни склонове на Троянския балкан. Там е родно място на Иван Вазов.
Град Калофер е разположен на двата бряга на река Тунджа, между Стара планина и Средна гора. Над града се извисява връх Ботев – първенецът на Стара планина. Родно място на великия български поет и революционер Христо Ботев.

Съкровището от Рогозен

Находката е случайна. През 1985 година, Иван Димитров открива в една яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се оказало, че се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша. Проучването убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали. Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр.н.е до 40-те години на IV в. пр.н.е. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траките както и от гръцката митология. Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище.


Съкровището от Панагюрище

Панагюрското златно съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.н.е. е намерено през 1949 година на два километра южно от Панагюрище. Състои се от девет ритуални съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите на брега на Мала Азия. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на Амазонка. Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд, дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията и други сцени от митологията. Предметите са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. По какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети, като военна плячка или по пътя на търговски обмен; кой е бил техният собственик; възможно ли е да са принадлежали на някой от Одриските царе; какво е принудило собственика да го скрие в земята…- точен отговор не можем да получим, можем само да гадаем, но това не ни пречи да им се наслаждаваме като на едни високо художествени и уникални свидетели на древността

Казанлъшка гробница

Гробницата е била изкопана през 1944 година и е една от деветте културни и исторически забележителности в България, включена в списъка на Юнеско на историческите и архитектурни паметници с глобално значение. Разположена е в северната част на Казанлък. Тя е единственият в България цялостно съхранен паметник на живописта от ранноелинистичната епоха (IV-III в.) Всъщност това е шедьовър на тракийската архитектура. Има фоайе, коридор и купол. Системата от орнаменти в коридора е сложна и крайно интересна. Стените са покрити с блестяща мазилка и красив стенопис. Главната тема разкрива сцени от войната. Може да се види как двама войници се бият облечени с военните си дрехи и оръжия. Централна точка заема главната композиция, която показва празненство и на преден план се изтъкват военните и политическите дейности на покойника. Можете също така да видите съпруг и съпруга в очевидно величие, нарисувани с великолепен стил и много грижи. Многобройни фигури на диви галопиращи коне и битки с каруци, прибавени в дълбочината на сцената.